Разнообразието на природните дадености, богатата история и автентичният бит предлагат интересни възможности за туризъм в най-разнообразни форми и съчетания и извън град Русе. Природосибразните туристически практики могат чудесно да се комбинират с орнитоложки наблюдения, както и с посещение на исторически и религиозни паметници. Регионът предлага условия за пещерен и велотуризъм, а любителите на екстремните изживявания могат да практикуват скално катерене, спускане с кану и езда. Туристите могат да се възползват от топлия прием на старите селски къщи, които отварят вратите си за гости и да се потопят в атмосферата на българските бит и традиции.

Природен парк „Русенски лом“ се намира само на 20 километра от град Русе, като през 1970 година е обявен за народен парк и обхваща уникалния каньон на реките Малки, Черни и Бели Лом, с обща дължина от 42 километра. В парка живеят застрашени растителни и животински видове. Биологичното разнообразие на Поломието е свързано с многообразието и спецификата на карстовите форми на релефа. Реката, гората,ливадите и пещерите, специфичният климат определят различните типове местообитания и животински видове, които живеят тук. В района на Ломовете са установени 149 вида птици, 59 от които са от европейско природозащитно значение. От 90-те вида бозайници на територията на България в долината са устновени 70, а 24 вида от прилепите са защитени.

Скален манастир „Св. Димитър Басарбовски“ е разположен на 12 километра от град Русе в скалите до село Басарбово. Той е от периода на второто бългхарско царство (XII-XIV век), но най-ранните данни са от османските данъчни регистри от XVI век. Най-известният обитател на манастира е свети Димитър Басарбовски. Манастирската обител включвса около 300 скални помещения, като 40 от тях са били църкви. Монаси-отшелници обитават тези места от XV век. Тогава манастирът е изоставен. Възстановен е чак през 1937 година от монах Хрисант. Днес в скалите са изсечени стъпала и се вие пътека до издълбания в камъка гроб, където били мощите на свети Димитър Басарбовски. Посетителите могат да видят скалната църква, в която има дървен иконостас, част от манастира и нишата на светеца. Църквата дава представа как са изглеждали някогашните скални манастири и килиите около тях. В подножието на скалите се намира изкопан от преподобния отец кладенец. Говори се, че водата в него притежава лечебни свойства.

Средновековен град „Червен“ е най-значимият средновековен български град през XIV век в Североизточна България. Градът имал болярин и митрополит. Силно били развити занаятите и търговията. И в наши дни личат останките от външния неукрепен град и зидовете на вътрешния град, руините на болярския замък, митрополитската църква, а по главаната улица части от къщи. Градът е имал 13 църкви, а край него в скалите – множество манастири. Запазена е внушителната кула стражница, висока 12 метра. Средновековният град е бил разрушен по време на османското нашествие, след което запада. Археологически находки от Червен се съхраняват в Националния исторически музей и Националния арехеологически музей в София, както и в Регионалния исторически музей в град Русе.