Русенският кей е лицето на града пред чуждите туристи. То е обикнато място за разходки на влюбени и младежи. До хотел „Рига“ е Дълбокият път, направен по времето на Мидхат паша. Над него е мостчето на въздишките, откъдето влюбените русчуклийки гледали водите на спокойната река. В близост е Конският плаж, където стара улица влиза в реката. Навремето каруцари и автомобилисти на това място са миели колите си. Къпането е забранено. На един от понтоните е закотвено корабче-ресторант, където специалистите са от дунавска риба. Двете пасарелки отвеждат до Придунавски булевард, където са: Къщата на Калиопа, Къщата на Никола Обретенов, Паметникът на Баба Тонка и Къщата на Захари Стоянов.

Парк на възрожденците. Паркът се създава през 70-те г. на XX век, когато старото русенско гроибще е преустроено. През 1975 г. е съборена църквата „Вси Светии“ и на нейно място е построен Пантеон на възрожденците. В гробището са били погребани повечето от участниците в националната революция, затова костите им са пренесени в новата сграда. Паметни плочи са поставени на местата на гробовете на някои от най-известните възрожденци, а на други – като Л. Каравелов и П. Хитов, са възстановени надгробията. От старото гробище е запазена частта с надгробията на съветските воини. В северния край е построена новата сграда на църквата „Вси Светии“

Парк на младежта. Саидпашова бахча, Владикова бахча, Парк на свободата, Парк на младежта – това са имената на най-големия градски парк в Русе през различните периоди. Главната улица „Александровска“ в долната си част завършва пред паметника на Альоша – символ на Съветската армия и Дома на културата, откъдето започва Паркът. Около средата на XX век на същото място е имало стадион и ловна хижа, които са съборени след бомбардировки на англо-американската авиация. От 1953 г. започва изграждането на парк с нови алеи и различни съоражения за развлечение. Множество младежки колективи от фабриките на Русе се трудят в ленински съботници. Строители от Дунав мот с кранове и камиони изкореняват и пренасят в Русе 30000 дървета и фиданки от горите край Исперих, Кубрат и Дулово.

Емблема на парка става Вазата – метално съоражение, пълно с пръст под формата на ваза, от което растат цветя. В близост е Алпинеумът, изграден от каменни късове кът с пещери и стръмни пътечки. Едната от основните алеи отвежда до Английската гимназия, която в миналото е била католически интернат. Другата води до стълбище, което отвежда до първата железопътна гара у нас, построена през 1866 г.

В средата на парка, около стария ресторант „Дунавски кът“ има спортен с три различни по размери басейни. В близост са тенискортовете. Има изграден розариум. В миналото са функционирали множенство люлки, виенско колело, зала на смеха с криви огледала, но малко от тях днес са запазени.

В парка, близо до църквата „Успение Богородично“, се намира Царев камък – най-старият паметник в Русе. Това е мраморна колона с надпис на арабски, който бележи посещението на султан Махмуд II в Русе през 1837 г. Затова е известен и като Махмудовата колона. На това място, в кьошковете край Русе, гражданството е посрещало държавния кортеж – за първи път пред публика са чути изпълнения на русенски детски хор, ръководен от местни учители.

Лесопарк „Липник“ – крайградски парк за отмора и развлечения. Има езеро за риболов и разходка с лодка, зоокът, ресторанти. Любимо място за пикник на поколения русенци. На Илинден (2 август) се провежда голям празник, събор на село Николово, познат в миналото като сбор на Текето. В близост до някогашното алианско теке (манастир) е имало стар български манастир. До него е текъл лековит извор-аязмо. Водите му днес пълнят малък басей, в който влюбените хвърлят монети. В околностите има хижи и ресторанти. От Лесопарка има пеши маршрути до Образцов чифлик, Чифклишки хан, Касева чешма. В района на „Образцов чифлик“, земеделско стопанство, създадено от Мидхат паша, са хижите „Минзухар“ и „Здравец“.

Западен парк „Приста“

Град Русе – хижа Приста, отиване и връщане 10 км. Паркът е разположен по брега на река Дунав, може да се лови риба, има игрища за футбол и волейбол, пътеки за бегачи, плаж. Теренът е амфитеатрален – през зимата тук се пързалят много русенци.

Хижа „Приста“ се намира близо до пътя за София, на височина от която се вижда река Дунав и съседна Румъния. Построена е през 1941-44 г. На 24 март 1975 г. е открита сегашната й сграда, а старата е съборена. Разполага с 32 стаи и 3 апартамент, ресторант и музейна сбирка с материали за туристическото движение. Стопанисва се от туристическо дружество „Приста“. Има указана пътека за преход до хижа „Алпинист“, която се намира в живописния каньон на река Русенски Лом, близо до Басарбовския скален манастир. В скалите разработени учебни маршрути за скално катерене. На брега на река Дунав са хотелите „Люляка“ и „Релакс“ с басейни.

Стълпище

Гр. Русе – село Мечка – местност Стълпище. Отиване и връщане 30 км. Местността се намира на брега на р. Дунав, носи името си по Стълповечете – побити камъни, голям и малък, хвърлени там от Крали Марко и сестра му. Някога тук е имало старобългарски култов център и обсерватория, спомен за които се пази в названието Мечка и в каменните модели на съзвездията Голяма и Малка мечка. Стълпове са защитен природен обект.

В близост са рибарниците, които приютяват колонии птици. Мястото е спирка по миграционния път Via Pontica. Въоражете се с бинокъл и се приближете към рибарниците – ако желаете можете да преброите птиците. Как се прави? Мислено разделяте множеството на равни по размери сектори, преброявате птиците в един от тях и умножавате получения резултат на броя на останалите сектори. Наслука. Има плаж и пристан на рибарски лодки. През почивните дни идват хора с палатки, някои се опитват да си уловят риба. На Стълпище има ресторант с басейн.

Природен парк „Русенски Лом“ е един от десетте природни парка в България. Разположен е на около 20 км южно от гр. Русе, по каньоновидната долина на Русенски Лом – последния десен приток на р. Дунав. Обявен е за защитена територия през 1970 г. и обхваща 3408 ха. В парка се срещат красиви крайречни тераси, меандри, високи отвесни скали, зони с богато животинско видово разнообразие, пещери, скални образувания. Растенията в парка са 877 вида – 23 % от флората на България се среща тук. Сред тях са 30 балкански и 1 български ендемити – т.е тези растения ги има само на Балканите или само в България. Ковачев зановец (Chamaecytisus kovacevii Velen.) Rothm.) е единственият български ендемит из Поломието. Носи името на Васил Ковачев, български изследовател, преподавател в Мъжката гимназия на Русе, положл основите на природонаучна сбирка, която става част от Руснеския музей през 1904 г.

В поломието се срещат 25 вида риби. От намерените 9 вида земноводни, 5 са защитени. Влечугите са общо 22 вида. От тях половината са защитени, като карпатския скорпион и гекона. Птиците са общо 192 вида, като 124 гнездят тук. 172 вида птици са защитени, затова Поломието е обявено за орнитологично важно място. По-специален интерес представляват калообитаващите: малък бял (египетски) лешояд, кален орел, черен и бял щъркел, раждив ангъч. От общо 29 вида прилепи за България тук се срещат 26. От 90 вида бозайници у нас, в долината са установени 70.