Пантеонът на възрожденците е национален паметник-костница. Тук са погребани мнозина от най-известните български възрожденци. Изграден е от колектив , начело с арх. Н.Николов. Скулптурите са дело на Никола Терзиев-Желязото. Почетени са 453 души – участници в Ботевата чета , в Червеноводската чета , а в Априлското въстание, опълченци. Открит е на 28.02.1978г. по случай 100г. от освобождението на България . От 2001г. в Пантеона е открит параклис и музейна експозиция .
Зад Пантеона все още стои Гробницата на Захари Стоянов, останала от старото русенско гробище. Тук на 20 септември 1893г. е погребан именитият българин , починал 18 дни по-рано в Париж, където водел делегация като шеф на българския парламент.
Вляво от гробницата е паметникът на Иван Ведър – човекът, предоставил избирането на русенските граждани по време на Руско-турската война от 1877-1878г. Градските митове разказват , че след руските бомбандировки по града, когато поражения има само в турските квартали и по военни те съоръжения, русенски младежи се похвалили в кафенетата, че с тайни знаци насочвали руската артилерия. Това вбесило турското командване , при което цялото българско население – около 6000 души, било събрано във Владикова бахча – сега Младежки парк, където щели да ги колят. Иван Ведър –първият български масон, успял да спаси русенци,защотосе разпознали като братя с един от турските офицери- Далавера паша, който също бил масон.
Маршрутът продължава с посещение на паметника на войводата Стефан Караджа, издигнат на мястото, където бил обесен от османския поробител. Следващ обект паметникът на легендарната Баба Тонка, в съседство до къщата-музей ,,Баба Тонка’’.
Къща музей ,,Захари Стоянов’’. Тук е разположена ескпозиция на живота и делото на летопосеца на Априлското въстание и експозиция за семейство Обретонови –семейстовото на Баба Тонка, и българското Възраждане. Музеят е включен в стоте национални туристияески обекта. Показани са оръжия на войводи и четници, сабята със скрит револвер на Стефан Караджа, сабята с подпис на Раковски. Експониран е и черепът на Караджа, пред който се е клел във вярност Русенският революционен комитет. Експозицията представя и галерия от видни русенци, чиито дела са подпомогнали създаването на българската нация.
Маршрутът завършва тематично с посещение на Паметника на Свободата, издигнат с даренията на русенското гражданство по инициатива на Поборник-опълченското дружество през 1909 г. Автори са арх. Симеон Златев и арх. Стойчо Кяризов. Срещу паметника, зад градинката с кафенетата, все още стои къщата, която за пръв път у нас се е прожектирало кино „Олимпия“, а на мястото на Съдебната палата – цирка.
