Църквата “Света Троица”. Това е най-старата църква в Русе, построена през 1632 година. Тя е вкопана в земята трикорабна псевдобазилика с външни размери 15.60 х 31,20 метра. В предверието на храма се намират гробовете на четири Доростоло-Червенски архиереи – Григорий, Василий, Михаил и Софроний. От ляво и от дясно на катедралата има два интересни надписа. От ляво е надгробният камък на отец Данаил, който е бил дългогодишен учител в килийното училище при метоха на църквата. Починал е през 1737 година в Русе. От дясно на стълбището се намира другият надпис. Той също е издълбан върху гранитна плоча и съобщава за преустройството на църквата от 1764 година. В цъквата се съхранява иконата на Света Богородица Умиление. Създадена в края на 17 век . Тук се пазят частици и от мощите на Свети Теодор Тирон, Свети Пантелеймон, Свети Евстатия, Свети Терентий, Свети Григорий, епископ Сръбски, Свети Яков Персийски. Камбанарията е с височина 19 метра, тя е шестоъгълна и иззидана с дялъни камъни, взети от разрушената каменна стена на крепостта Русчук. Има пет камбани. Около храма се е намирало старото християнско гробище на града. Запазени няколко надгробни паметника – един от тях е вграден в тротоара на камбанарията. Непосредствено до стените на камбанарията има два паметника,с вързани с Кримската война. Те са на загинали офицери, загинали при изстласкването на руските войски при Гюргево. Тъй като англичаните са воювали на страната на турците, след освобождението паметниците са забравении вероятно тези в Русе са единствените запазени у нас.

Църквата “Свети Георги”. Църквата е вкопана в земята трикорабна псевдобазилика с размери 14 х 32 метра. Построена е през 17 век, но в този и вид е рекоснтруирана през 1843 година от тревненски майстор. В църквата се пази частитца от мощите на Свети Георги Победоносец. Намира се в централната част на града в близост до ЖП гаратаи някогашната Куюмджийска (златарска) махала.

“Свети Павел от Кръста”. католическа църква с първия орган у нас построена от 1907 година с уреден кът в памет на блажения епископ Евгений Босилков. Построена е в стил неокласицизъм през 1890 година по проект на италианския архитект Валентино. Намира се в близост до кея.

Арменската църква “Света Богородица” (Сурп Аствадзадзин). Построена през 17 век на мястото на друга по-стара. В двора са подредени надгробни паметници на свещено-служители и русенснки граждани – търговци, занаятчий. Най-старите паметници са от 18 век. Те свидетелстват за многовековен градски живот в Русе. Северната стена на оградата на църквата е от времето на късното средновековие, по камъните има надписи- графити на арменски език.

“Саид Паша” джамия е строена през 1876 година, намира се на ул. “Самуил” 1, на ъгъла с улица “Николаевска”. Сградата има характерна за архитектурата на Възраждането кобилица на покрива (левантийски барок) В джамията се пази косъм от брадата на пророка Мохамед, който се изнася на празника Сакаллъ.

Скален манастир “Свети Димитър Басарбовски”.  Намира се в село Басарбово, на 12 километра от град Русе. Селото получилоимето на Иванко Басарба – тъст на цар Иван Александър. Царят дал в зестра скалния манастир и селото, което го издържа. Предполага се, че в нладежките си години манастирът са обитавали, като заожници заради сключен мир двамата синове на вохводата Влад II Дракул- Раду и Влад III. Според местните легенди Димитър бил обикновен пастир. Един ден, докато пасял селската чарда без да искал настъпал птиче гнездо. Това се смятало за голям грях. За да го изкупи Димитър станал монах и до края на дните си живял праведно и усамотено. След като предал Богу дух, придошла вода и отнесла тялото му в реката. Когато извадили мощите му, започнали да се случват чудеса. Манастирът се намира на 2 километра източно от селотоОт тук по време на руско-турската война през 1769 година генерал Салтиков взел мощите на светеца, а по молба на българите от Букурещ ги оставил на съхранение във Влашко. Пазят се в патриаршеската катедрала “Свети Константин и Елена” в румънската столица. През 19 век манастирът запустява, но през 1937 година монахът Хрисант го възстановява. Църквата нависоко в скалата има дървен иконостас от по-ново време, но устройството и килиите около нея дават представа за някогашните скални манастири. Днес край скалния манастир са построени нови сгради за подслона поклонници и туристи.

Църквата в село Красен. Село Красен съществува от създаването на България. В близката околност е красненското градище под което войн в пълно бойно снаражение от първото българско царство, а блзиост и каменните корита – жертвеници. По времето на цар Иван Асен II бъдещият патриарх Йоаким I си изкопал килия в скалите над Красен,а  по-късно основал с помощта на царя манастира “Свети Архангел Михаил” до село Иваново. Селската църква на Красен е една от малкото построени през 17 век. Почти всички църкви в селата на Поломието са строени през 19 век. Тя е еднокорабна, едноабсидна изградена е от камък използван преди за надгробни паметници. Мекият русенски варовик се поддава лесно на обработка – през вековете в село красен се развива школа на майстори каменоделци, които продават камък из северна Бълграия – от река Искър до Добруджа. По външните стени на църквата личат множество надписи и рисунки графити. Накои оттях са съхранили историческата памет на селото- надписи на свещеници и учители, един от които Никола поп Лазар от Елена е преписал История Славянобългарская на Паисий Хилендарски.

Ивановски скални църкви. Скалните църкви в долината на река Русенски Лом са стотици. Тези в местноста Писмата в близост до село Иваново са включени в рхеологически резерват и са под закрилата на ЮНЕСКО. Църквите са обединени от манастира “Свети Архангел Михаил”. Този манастир е изграден от българските царе. Започнат е при цар Иван Асен I, а е завършен при цар Иван Александър. Тук се намира гробът на цар Георги Тертер. Запазени са изображения на две български царици, жените на цар Иван Александър – влахинята Теодора и еврейката Теодора.