Централният градски площад – Площадът на Свободата е подходящо място за посещения на туристи. В непосредствена близост има три паркинга, които осигуряват достъп до обекта, множество кафенета и магазини, градина с пейки и фонтани. Площадът е един от малкото в Европа, които събират дванадесет улици. В миналото на мястото на голямата градина е имало мюсюлманско гробище. Паркостроителите Рихард Нойвирт и Фердинанд Холобер даряват жителите на града с невиждана дотогава градска градина с палми, кактуси, бананови храсти, японски ябълки и други екзотични растения. Била издигната каменна ограда, която по-късно при преустройството на централната градска част е била съборена и преместена за ограда на училище “Отец Паисий”.
В средата на градината се издига Паметникът на Свободата, а в дясно от него се намира Доходното здание. Срещу паметника зад кафенетата все още стои къщата, в която за пръв път у нас се е прожектирало кино. На мястото на пощата старите русенци още помнят лятното кино “Олимпия”, а на мястото на Съдебната палата – цирка.
Паметникът на Свободата е издигнат преди повече от 100 години с дарения на русенското гражданство по инициатива на Поборник-опълченското дружество през 1909 година. Автори са архитект Симеон Златев и архитект Стойчо Кяризов. Статуята и барелефите са изработени от италиянския скулптор Арнолдо Дзоки.
Доходното здание е построено през 1901 година по план на виенския архитект Раул Паул – Бранк, а изпълненео от виенчаните Георг Ланг и ФРанк Шолц, предприемача Гатю Цонев и майстора П. Атанасов. Сградата е трябвало да носи доходи на общината, като се откриват магазини, казино, ресторант, кафене. Там се настаняват театърът, градската библиотека, художествена галерия. До Доходното здание е четири етажният Гранд хотел “Тетевен”, построен през 1897 година от италианския архитект Нино Росети за фабриканта Андре Тюрийо. Той продал сградата на братя Ревенски, които именували хотела си “Тетевен”, тъй като били родом от този град.
В дясно от Съдебната палата се сградата на някогашната банка “Гирдап” – първата частна банка в България, основана през 1889 година. Сградата е построена от архитект Самуил Данаилов през 1896 година. След пожар през 1913 година мансардата е променена. На първия етаж се е намирала аптека “Силаги”, а до края на втората на 20 век там е било Концертно бюро, пред което поколения русенци са си определяли срещи. Съдебната палата е открита на 28 януари 1940 година. Построена е на мястото на стария рибен пазар. На мястото до кръглия шадраван е съществувала автобусна спирка, която всички наричали Стъклената будка. Спирката е оставила тряйно място в спомените на русенци, тъй като била любимо място за срещи. В ляво от паметника в дъното на ларгото се вижда сградата на Русенска опера, а до нея се намира църквата “Света Троица” и Русенска Митрополия. От площада се виждат централната ж.п. гара, Телевизионната кула и Пантеонът на възрожденците.
Северно от площада е улица “Княжеска”. В края на 19 век по нея е имало магазини, кафенета,, модни и шапкарски ателиета и фризьорски салони. Улицата продължава до пристанището, като минава покрай някогашния Княжески дворец, а сега Куклен театър. От Площада на Свободата маршрутът продължава по улица “Александровска”, минава покрай Българска народна банка – сграда с малка кула и часовник. Строена през 1890 година от архитект Херман Майер. Сградите от 19 век пазят редица спомени от миналото на Русе. Търговска къща “Мартинов” се намира на пресечка на “Александровска” с ул. “К.Иречек”. Къщата е Паметник на културата построена през 1900 година от архитект Нигохос Бедросян. В нея се помещава Клубът на дейците на културата, най-старият местен клуб с 80 годишна история.
Банката на братя Симеонови е построена през 1895 година от Нигохас Бедросян. Днес в зданието се помещава банка ДСК. Вдясно от нея е имало куполна джамия, а след Освобождението мястото е определено за църква.Строежът се забавя и там е била настанена пожарната команда. Днес е част от градската градина. На площад “Александър Батенберг” и бил съсредоточен старият градски център Около площада има сгради – национални паметници на културата сред които са Музеят, Гимназията, Библиотеката. В средата на градината е Паметникът на загиналите в Сръбско-българската война, най-почитаният паметник в региона издигнат през 1901 година от архитект Никола Лазаров и инжинер Жеко Спиридонов. Сградата на музея в строена през 1882 година за Окръзно управление от архитект Фридриг Грюнангер, който по-късно преустройва софийския конак за царски дворец. Това е първата административна сграда у нас строена за тази цел след Освобождението. Мъжката гимназия е строена през 1898 година по проект на архитект Петко Момчилов. Като учител в нея Стоян Михайловски написва текста за химна “Върви народе възродени”. Регионалата библиотека “Любен Каравелов” се намира в сградата строена през 1911 година за първата у нас Търговско индустриална камара по проект на архитект Никола Лазаров. Пощенската палата е строена през 1930 година по проект на архитект Ан. Момов. Паметник на културата с местно значение. Улица “Славянска” е запазила духа на миналото на Русе и неговите исторически вибрации. Дом Канети е търговската къща на Елиазар Канети, дядото на единствения Нобелов лауреат с български корени Елиас Канети, също роден в Русе. Сградата на старото музикално училище в строена за немски протестантстки пансион през 1901 година. След първата световна война е използвана от френския колеж “Свети Йосиф”. По-късно там е настанено музикалното училище. След земетресението през 1977 година сградата остава празна. В момента се обновява за частен нумизматичен музей. Музеят на транспорта е разположен в първата ж.п. гара в България. Разположен под парка на Младежта представя развитието на железопътния и речен транспорт у нас. На коловозите пред гарата са изложени множество локомотиви и вагони. През 1866 година от тук потегля първият в влак в страна в посока Варна, с което се дава началото на ЖП транспорта в В България.
