-0.6 C
Ruse, BG
сряда, 12 декември, 2018

Географска справка

 

Русенска област e разположена в Североизточна България, на северната граница и същевременно на най-голяма транспортна магистрала в Европа – река Дунав. Русенска област е една от средните по територия и население области в България (277 456,8 кв. км и население 267 063 души). В административно отношение областта включва осем общини, с доминираща Русе. Административен център е град Русе с население 167 000 души.

Природни ресурси

 

Природните ресурси в община Русе се отличават с относително разнообразие, като в комбинация с малката територия, на която се намират, това е основното им предимство, за сметка на спецификата за рамките на България. В тази част са разгледани природните ресурси в община Русе заедно с тези на община Иваново и Борово, поради това, че заедно фомират туристически маршрут, наложил се с годините.

Русе е и най-големият дунавски град в България с традиционно най-голямото пристанище. Транспортно-географското положение е благоприятно поради пресичането на територията на областта на 2 от европейските транспортни коридори(№ 7 и № 9 – рeка Дунав), които осигуряват връзката между Европа и Азия (Балтийско и Северно море / Средиземно и Черно море). През Русе се осъществява и връзката между Дунав и Черно море на българска територия (Русе-Варна). Тук е единственото засега мостово съоръжение през река Дунав – “Дунав мост”. Областта е сравнително близо и до проектираната автомагистрала “Хемус”.

Разстоянието от град Русе до другите големи градове в България е както следва: София – 324 км, Пловдив – 300 км, Варна – 200 км, Бургас – 294 км, Плевен – 148 км, Велико Търново – 110 км, Габрово – 150 км, Трявна – 140 км, Троян – 190 км, Тетевен – 200 км, а до румънската столица Букурещ е само 72 км.

Климат

Туристическият район по своите климатични фактори принадлежи към Средния климатичен район на Дунавската равнина от Умерено-континенталната кли­матична подобласт на Европейско-континенталната климатична област. Характеристиката на климатичните еле­менти е със сложен характер, което е свързано с наличието на температурен контраст вода-суша.

Климатът е умерено континентален. Лятото е сухо и горещо, с характерните летни суховеи и недостатъчните валежи, които на места водят до силна ерозионна дейност (напр. Община Иваново). Характерни за зимния сезон са силните североизточни ветрове. Есента и пролетта са краткотрайни. Въпреки студената зима, поради малката надморска височина пролетта настъпва рано, но е по-студена от есента. Резкият контраст между зимните и летните условия характеризират климата в района като подчертано континентален.

Средната годишна температура е около 12°C, средната юлска 20-22°C, а средната януарска – от 0 до -3°C. Често явление са и температурните инверсии, сланите, поледиците. Мъглите по поречието на Дунав са типично сезонно явление.

Валежи и влажност на въздуха. Средногодишното количество на валежите е 550-650 мм (малко над средната за страната), а в Крайбрежните низини е под 500 мм. Средният годишен брой на дните с валежи е 138,9 дни. Снежната покривка е с дебелина около 14 см, а средният годишен брой на дните със снежна покривка е 48,4.

Климатичните условия играят относително неблагоприятна роля, като ограничават формите на туризъм, свързани с дейности на открито, до няколко месеца в рамките на годината.

Кратка история на Русе

В Русе и неговите околности човекът е живял от хилядолетия. Затова и следите от неговото присъствие са толкова много – селищни могили, градища, некрополи, паметници. Малцина знаят, че в града и региона има уникално културноисторическо наследство с национално и световно значение. Много са и онези места, които оставят знаци в паметта, които са важни за местната общност, за формирането на нейната културна идентичност. Знанието за съществуването на тези обекти помага за тяхното опазване.

Русе е стар български град, пристанище на река Дунав. От незапомнени времена хората са се заселили до реката, която им дава препитание – така се е образувала Русенската селищна могила от праисторическо време. Намерените глинени идоли – покровители на живота, днес се пазят в музея. Къщите в селищната могила били подредени в линии, образували се улици. Затова специалистите говорят за протоград на територията на Русенската селищна могила – пет хилядолетия преди Христа.

В началото на І век след Христа римляните основават тук свой военен лагер-крепост, където през зимата се събира военния флот по Долния Дунав. В устието на река Русенски Лом се закотвяли корабите “пристис”, дали името на града Сексагинта Пристис – Пристанище на шейсетте кораб. Според други – названието “шейсет кораба” означавало бройката на корабите, с които може да се превози един легион войници. Последните археологически проучвания показаха, че много преди идването на римляните на високия бряг при устието на река Русенски Лом е имало тракийско селище. То е съществувало три века преди новата ера и е търгувало с източната част на Балканите – намерени са амфори от остров Родос.

В средата на ХV век влашкият войвода Влад ІІІ превзема Русе и го освобождава от османците. Тук Влад ІІІ за пръв път проявява нечувана жестокост по отношение на пленените войници, тъй като ги нацепва – побива ги на кол. Заради това му деяние в Русе войводата Влад ІІІ придобива псевдонима Цепеш. Неговата мрачна слава по-късно става известна на европейците с името Дракула.

От ХVІ век насетне градът на десния бряг на река Дунав (днешният Русе) е познат с османското си название Русчук. Пристанището и добрите условия за зимуване на кораби поддържат развитието на града и през късното Средновековие, в русе е разположен и османският дунавски флот. Звездата на Русе обаче изгрява, когато след Кримската война от средата на ХІХ век, княжествата Влашко и Молдова се обединяват в нова държава – Румъния, със столица Букурещ, намираща се само на 70 км. северно от Русе. По това време вече австрийските параходи са направили лесен достъпът до културата на Средна Европа, затова “Европа” прониква в българските земи именно през Русе – по река Дунав и чрез Букурещ. Поради тази причина още преди освобожението тук се случват множество европейски премиери за България – построява се първата гара и ж.п. линия в днешните български предели, открива се модерна печатница, вестник.

Като един от главните градове в Османската империя Русе събира водещи фигури на българското възраждане, които от тук контактуват с хъшовете във Влашко. Митичната Баба Тонка олицетворява родината майка, чиито чеда са герои от революцията. След Освобождението Русе е най-големият град в Княжество България, неговата икономика се развива успешно, което се отразява на европейския облик на неговата архитектура. Развитието на индустрията е причина за богатия културен живот. През 1897 г. за пръв път в България в Русе се прожектира кино. В Русе се образува българският флот – търговски и военен, който по-късно става и морски. След основаването на първата частна банка се образува и първото частно застрахователно дружество “България” – защото в Русе има какво да се застрахова.

Днес русенци се гордеят със своя европейски град, събрал елита на българското национално възраждане, чиито кости се пазят в Пантеона на възрожденците; днешните граждани чертаят уверено своята визия за развитие, като се опират на добрия пример на старите русенци, един от които, Елиас Канети, е нобелов лауреат за литература.